Спортни статични и динамични въжета

Те се използват за катерене (скално или в зала), за влизане в пещери, за дейности по саниране на сгради или спасителни операции. Също така се използват за катерене по стълбове на електропреносната мрежа и общо взето навсякъде, където е необходимо да се подсигури човек, който се изкачва на определена височина.

Въжетата използвани в катеренето са вид мек инвентар. За тях важат всички правила за съхранение и предпазни мерки характерни за мекия инвентар.

Структура – въжетата се изградени от сърцевина и броня. И сърцевината и бронята са оплетени от голям брой тънки нишки от синтетични полимерни материали (полиамид). Тънките нишки формират по-дебели снопове наречени бобини.
Сърцевината на въжето е неговата основна част. Тя определя неговите показатели за здравина, разтегливост и др. Бронята служи за предпазване на сърцевината от външни фактори (най-вече механични). В краищата въжето има етикет на които са маркирани неговия тип, сертификатите които притежава и друга фабрична информация. Обикновенно в сърцевината има единична информационна нишка с различен цвят указващ годината на производство , но това не е задължително за въжетата клас Б.

Според оплетката си и характеристиките на бронята и сърцевината въжетата се делят на статични и динамични.

Статични въжета
Характеризират се с висока здравина (до 25kN), висока устойчивост на механични въздействия и много ниска разтегливост. Характерно за тях е наличието на два слоя броня. Обикновенно са едноцветни (най-често бели) с черни нишки, но цвета не е определящ. Дебелината им най-често е между 10,0 и 12,0 мм. Дължината им съответства на нуждите и може да достигне 200 м.
Употреба: използват се на места където се очаква голямо триене и само статични натоварвания. Това са – рапели, тролеи, катерене на горна установка.

Динамични въжета
Характеризират се с голяма разтегливост при динамични натоварвания. Издържат натоварване до 22kN в зависимост от дебелината им. Тя варира в границите 7,8 – 11,0 мм. Най-често са шарени, но цвета не е определящ за типа на въжето. Някои типове и видове динамични въжета са различно оцветени в двете си половини. Средата на въжето обикновенно е маркирана. Дължината им може да бъде 40, 50 или 60 м.

В зависимост от начина на употребата динамичните въжета биват единични, двойни и близначни.

Единично въже

Представлява едно въже с дължина от 40 до 60м. и дебелина между 9,8 и 11,0 мм. Има най-широка употреба и се използва в алпинизма, спортното и скално катерене. Включва се последователно във всички осигурителни точки по маршрута. Маркира се със знак единица оградена в кръг.

Двойно въже

Представлява две въжета с различен цвят и еднаква дължина (всяко между 40 и 60 м.). Използва се при катеренето на маршрути с дължина повече от едно въже, както и в традиционното катерене и алпинизма. Катерещият води и двете въжета, като ги включва последователно (редува ги) в осигурителните точки. Смисълът е да се намали триенето на въжето в осигурителните точки и да се осигури възможност за спускане на по-дълги рапели. Дебелината на двойното въже варира от 8,5 до 9,8 мм. Маркира се със знак една втора оградена в кръг.

Близначно въже

Представлява едно въже с реална дължина между 80 и 120 м. (истинската му дължина е половината от реалната) и различно оцветени две половини, или две различни по цвят въжета с еднаква дължина от 40 до 60 м. Ако въжето е едно с дължина 80 до 120 м. се използва само и единствено прегънато на две. Катери се с двете половини едновременно и те се включват заедно в осигурителните точки. Този начин на включване се отнася и за случая когато са две отделни въжета. Дебелината обикновенно е 7,8 или 8,5 мм. Използва се в леденото катерене, където има голям риск от срязване на въжето. Маркира се със две пресечени кръгчета.

В някои случай оплетката на бронята позволява въжето да бъде мокрено без това да променя характеристиките му. Това е указано в паспорта на въжето и в каталога на фирмата производител.

Близначните въжета обикновенно са водоустойчиви.
Отношението на бронята към сърцевината на въжето също е съществен фактор при избора на въже. Ако се очаква динамично катерене с големи фактори на падане се предпочита въже с тънка броня и дебела сърцевина. Въжето се уврежда по-бързо от механичните фактори, но натоварването което изпитва катерача при падане е много по-малко. Ако не се очакват големи падания или голямо триене по-добрия избор е въже с дебела броня и относително по-тънка сърцевина.

Предназначени са изключително за спомагателни функции.

Помощните въжета са с дебелина 7 и 8 мм, В зависимост от марката и годината на производство имат различна якост на опън, обикновено над 900 кгс. Например помощните въжета производство на „Еделрид“ имат якост на опън съответно 1200 кгс за Ф 7 мм и 1550 кгс за Ф 8 мм (1983 г.). Използуват се за направа на примки, на импровизирани седалки и гръдни обвръзки, както и за други помощни цели.
Шнуровете са с дебелина от 3 до 6 мм и с якост на опън съответно от 230 до 730 кгс (1983 г.). Използуват се предимно за направа на алпийски стълбички, за окачване на транспортния сак за седалката при носенето му по отвесите и за други неотговорни натоварвания. Шнуровете с дебелина 5 и 6 мм.

– Impact force – остатъчна сила която изпитва тялото на катерача при падане с максимален фактор (1,77). Колкото по-ниска е остатъчната сила толкова по-добре.
– Брой падания с максимален фактор (1,77) – броят падания които издържа въжето преди да се увредят динамичните му характеристики дотолкова че то да не може да се използва. Колкото повече, толкова по-добре
– Приплъзване на бронята – процентно приплъзване на бронята за пълната дължина на въжето при употреба. Колкото по-малко, толкова по-добре
– Динамична елонгация – процентно удължаване на въжето при динамично натоварване (трябва да е под 40%)
– Статична елонгация – процентно удължаване на въжето при статично натоварване (не бива да надвишава 10%)

• Статичните въжета се използват като фиксирани въжета, т. е. за екипиране на отвеси и за направа на парапети;
• При екипиране на отвеси със статични въжета и при други действия с тях да не се допускат положения, които при инцидент биха предизвикали падане с фактор, по-голям от 0,5;
• Колкото едно въже е по-статично, толкова по-нисък е допустимият фактор на падане;
• В отвеси, които задължително изискват екипиране с междинни прехвърляния, да се избягва използуването на въжета с удължение по-малко от 2% при нормална употреба;
• Статично въже може да се използува за осигуряване на партньор, но само при условие, че това се осъществява отгоре;
• При свободно катерене за осигуряване се използуват само динамични въжета;
• Когато при свободно катерене осигуряването се извършва с полувъжета, задължително и двете се включват в два отделни карабинера, но на един и същ клин. Ако се включат в един карабинер, при динамичен удар има опасност едното да притисне и да среже другото, а ако клиновете са поотделно за всяко от въжетата, едното може да се натовари повече и да не издържи на удара;
• При свободно катерене с две основни въжета за всяко от тях се забиват отделни клинове. Ако се включат в карабинера на един и същ клин, при динамичен удар върховото динамично натоварванемногократно нараства.